Найден Зеленогорски: Комисията продължава да работи в интерес на развитието на регионите и общините

photo_verybig_756628.jpg

- Г-н Зеленогорски, какви ще бъдат основните законодателни промени, които ще разгледате в ключовата за строителния бранш парламентарна Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (КРПБМС) през следващите месеци?

- В началото искам да Ви благодаря , че проявявате  постоянен интерес към работата на комисията. Както заявих и през миналата година, КРПБМС насочва вниманието си към нормативната база, като ще се съгласуват действията на законодателната и изпълнителната власт, както и на областните и общинските администрации, във връзка с приоритетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Искам да отбележа, че в изминалия едногодишен период комисията разгледа и Народното събрание (НС) прие няколко основополагащи закона, свързани с дейността на държавата и местните власти – така, както бях обещал при първото ми интервю. Преди всичко това са промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за обществените поръчки (ЗОП), Закона за училищното и предучилищното образование, Закона за бедствията и авариите, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), Закона за регионалното развитие (ЗРР).
През 2016 г. продължаваме работата по основните приоритети, а именно намаляване на административната тежест при прилагане на нормативните актове, реформите в кадастъра и имотния регистър, във ВиК сектора, реакцията на държавата и общините при бедствия и геозащитни мерки, децентрализацията на местните администрации и комуникацията им с централната власт. Още веднъж ще подчертая, че приоритетите на МРРБ са задачи и за комисията, както и грижата ни за законодателната основа на местната власт. Става въпрос за съгласувани действия на законодателната и изпълнителната власт – както на областните, така и на общинските администрации.

 

- Вие внесохте промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Разкажете ни повече за тях.

- Предлаганият законопроект цели, без да променя философията и основните принципи на кодекса, да отрази налагащите се промени в резултат на близо десетгодишното прилагане на нормативния акт, да прецизира текстове, по които има противоречива практика, и да попълни празноти в регулацията. Промените отразяват актуалния етап на електронизация на съобщенията. Въвеждат се конкретни срокове за все по-съществено прилагане на електронната идентификация. Измененията се налагат, за да се облекчи работата на Върховния административен съд (ВАС) и да се осигури в пълна степен изпълнението на основната му цел, а именно осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
Една от важните промени в кодекса е подробната уредба на института на мълчаливото съгласие. Това изменение улеснява законодателя при въвеждането му в специалните закони и създава предпоставка за постепенен преход от презумпция за мълчалив отказ към презумпция за мълчаливо съгласие в подходящите за това случаи. Това е начинът, чрез който най-лесно се игнорира бездействието на администрацията.

По-нататък се дава възможност на съда да спира предварително изпълнение, допуснато по силата на специален закон. В този смисъл проектът е съобразен с постановеното от Общото събрание на съдиите от ВАС тълкувателно решение №5/08.09.2009 г. Предварителното изпълнение, в случай че не може да се спре от съда, на практика често обезсмисля съдебния процес по обжалване на индивидуалните административни актове. По този начин уредбата се хармонизира с разпоредбите, уреждащи оспорването на общи и подзаконови нормативни актове.
Когато ВАС се произнася като първа инстанция, делото ще се разглежда в състав от един съдия, с изключение на случаите, когато се разглеждат жалби срещу актове на колективни органи или подзаконови нормативни актове или когато това е единствената съдебна инстанция. В този случай обжалването ще става пред тричленен състав на същия съд. Това значително ще облекчи натоварването на магистратите от ВАС.

Полезно, но все още трудно възприемано в настоящия момент от юридическата общност решение би било подсъдните на първа инстанция във ВАС дела да се гледат от петчленен или три­членен състав на ВАС, но с двама независимо действащи докладчици и да не подлежат на касационно обжалване. Премахва се седемчленният състав при производствата за отмяна. Въвеждат се бързи срокове за насрочване на делата, като освен това се поставя за цел допълнителното ускоряване да започне от 2018 г.

При касационното обжалване се въвежда принципът на закритото заседание, но с редица важни изключения, например страните вече да са имали възможност да участват в публично устно състезателно производство в първата инстанция и Касационният съд да може да се запознае с протоколите от заседанията.

Предвидена е възможност за налагане на обезпечителни мерки в изпълнителното производство и на други административни органи, освен на длъжника по изпълнителното основание, което защитава интересите на гражданите и организациите в по-голяма степен.

Коренно се променя режимът на съобщенията. На първо място се предвижда много по-съществено въвеждане на електронната идентификация и електронните съобщения. Едновременно с това се зачитат и правата на гражданите, които нямат достъп до интернет.

Кодексът предвижда опростен, негубещ време, но ефективен механизъм за уеднаквяване на съдебната практика в отделенията на ВАС. Естествено, тълкувателните решения на ВАС ще имат приоритет пред решенията на отделенията, но трябва да се има предвид и това, че в административното право се борави с много повече закони, отколкото в гражданското и търговското право.
Предвидена е промяна в родовата подсъдност по дела, касаещи обжалване на актове, свързани със служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, Закона за отбраната и

Въоръжените сили на Република България и др.

Планира се и промяна на началния момент, от който тече срокът за обжалване на решението на възложителя по ЗОП за откриване на процедурата, с цел по-добра защита на заинтересованите лица.

Съответното лице ще е в състояние да прецени в най-голяма степен дали предвидените от възложителя изисквания към кандидатите са законосъобразни, респективно дали да обжалва решението за откриване на процедурата, едва след като е закупило документация за участие, в която най-пълно са изложени съответните изисквания.

В този дух се предвиждат и промени при разглеждането на данъчни дела. Първото изменение цели да се въведе невисок имуществен праг за подаване на касационни жалби срещу ревизионни актове. Тези прагове са по-ниски от предвидените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ограничения за касационно обжалване. Разглеждането на жалбите срещу актове с малък материален интерес от две инстанции е достатъчна гаранция за законосъобразността и правилността на решенията. По този начин ВАС няма да се задръства с дела с много малък материален интерес, което ще позволи данъчните казуси да се разглеждат и анализират по-задълбочено и всеобхватно. От друга страна, ВАС ще продължава да се произнася по данъчни дела и да доразвива съдебната практика, като ще има и повече време за това. Уеднаквяването на практиката е в интерес именно на гражданите и организациите, защото данъчните органи се съобразяват със съдебната практика.

Въвеждането на минимална пропорционална държавна такса за подаване на касационни жалби в размер на 1,5% от материалния интерес по делото, когато той е определяем, и 1% при касационно обжалване на обществените поръчки ще ограничи злоупотребата с правото да се атакува даден процес. Таксите са по-ниски от тези за касационно обжалване по ГПК. Имайки предвид риска от понасяне на разноските по делото съразмерно на отхвърлената част от жалбата, страните ще се въздържат да подават касационни жалби в случаите, в които ясно разбират, че нямат основателни аргументи. От друга страна, за да не се затруднява жалбоподателят и да не му се задържат парични средства, които може да използва в търговската си дейност, както и да не се налага увеличение бюджета на администрацията, се предвижда държавната такса да не се внася към момента на подаване на жалбата, а да се плаща след приключване на делото и да се понася от страната, на която претенцията е отхвърлена.

В кодекса се залага увеличаване на таксите при касационното обжалване до поносими за гражданите и организациите суми – 90 лв. за граждани и 1400 лв. за организации и държавни органи. На първо място има една безплатна съдебна инстанция, която гарантира достъп до съд като защита срещу администрацията.
В съответствие с принципа на равенство на страните в АПК и в Конституцията таксите при касационно обжалване се отнасят за всички страни в производството, като същевременно се отчитат и различията във финансовите възможности на гражданите и останалите страни. Това е промяна, която изравнява процесуалните права и задължения на гражданите и организациите с държавните органи. Досега държавните органи неоснователно и в нарушение на чл. 121, ал. 1 от Конституцията бяха поставени в привилегировано положение.

Тази промяна ще доведе и до увеличение на приходите в бюджета от събираните съдебни такси. Независимо дали по делото има определяем материален интерес, или не, таксите при касационно обжалване, свързани с пенсионното, здравното и социалното осигуряване, са 30 лв. за граждани и 400 лв. за организации и държавни органи.
В кодекса са предложени и голям брой други положителни промени, които отразяват съдебната практика, препоръките в доктрината и предложенията на авторитетни съдии, които ще подобрят съществено изпълнително-разпоредителната дейност на държавата и ще са много съществена крачка за успешна реформа.

 

- Народното събрание прие новия ЗОП. Какъв е Вашият коментар?

- След няколкоседмични дебати парламентът прие окончателно новия ЗОП. В обемистия нормативен акт между първо и второ четене бяха направени повече от 150 промени. Той ще влезе в сила на 15 април 2016 г. и ще отмени действащия от 1 октомври 2004 г. ЗОП. В мотивите на законопроекта е записано, че целта му е съобразяване с основните изисквания за постигане на пълно съответствие с приложимите европейски директиви в областта на търговете, и считам, че това е стъпка в правилната посока. Новият ЗОП е рамков. Ще припомня и някои от основните промени. Приети бяха 13 вида процедури, като в закона са разписани и техните определения, приложното им поле, както и правилата за обявление за възлагане на поръчките. Търговете ще се възлагат според икономически най-изгодната оферта.

Одобрени са нови стойностни прагове при търговете. За строителство прагът е равен или по-голям от 5 млн. лв. Този за доставка и услуги е равен или по-голям от 264 033 лв.
Въведено е провеждането на електронен търг. Поръчките ще могат да бъдат процедирани чрез централизирана електронна платформа, което е едно от предложенията на Камарата на строителите в България (КСБ). Беше прието и друго тях­но искане, според което възложителите са длъжни да прилагат типизирани условия и документи при провеждане на процедурите.
Одобрени са изискванията за технически и професионални способности при търговете, като възложителите ще могат да определят съответните критерии в тази насока. Прието беше и създаването на т.нар. динамична система за покупки (ДСП). Възложителят ще може да изисква от определения изпълнител да предостави гаранция за обезпечаване изпълнението на договора.
В закона е записано, че когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране, възложителят посочва това обстоятелство в обявлението или поканата и предвижда в проекта за договор клауза за отложено изпълнение. В този случай всяка от страните може да поиска прекратяване на контракта без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му.
Договори или рамкови споразумения могат да бъдат изменяни само когато промените са предвидени в тръжната документация и в договора, и то до 10% за услуги и доставки и до 15% за строителство.
Жалби по търговете се подават до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с копие и до възложителя. Председателят на антимонополния орган ще разпределя производствата по ЗОП и ще определя служителите за проучване на жалбите. За съжаление беше отхвърлено предложението на Реформаторския блок да се създаде система за произволно разпределение на случаите. С приетите текстове се регламентира и как се процедира и изпълнява производството по жалбите.
Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки ще осъществява сътрудничество в областта на търговете и с други органи, както и с браншови и други организации.
Разписани са и санкциите и глобите при неизпълнение на договорните условия, като част от тях бяха намалени между първо и второ четене. Запазена бе санкцията само за най-сериозното нарушение – когато възложител не обяви поръчка, въпреки задължението да го направи. В този случай глобата е в размер на 10% от стойността на търга, но не повече от 50 хил. лв.
След публикуването на новия ЗОП в Държавен вестник ще бъде изготвен и правилникът за прилагането му.

 

- Като бивш кмет кои според Вас са основните проблеми на общините?

- Българските местни власти са изправени пред редица трудности заради бавената от десетилетия финансова децентрализация. Страхът на всички досегашни правителства – да се даде повече самостоятелност на общините – доведе до много проблеми, като липса на достатъчно финансов ресурс за покриване на най-належащите дейности. Държавата непрекъснато прехвърля на местните администрации все нови отговорности, като невинаги обезпечава финансово тези дейности. Това води до задлъжняване на общините и ги поставя пред реалната опасност от фалит.
За решаване на този проблем се подготвят

ромени в Закона за публичните финанси (ЗПФ), с които ще бъде създадена процедура за оздравяване на общините с риск от необезпечени задължения. В проекта ще бъдат посочени конкретните параметри, според които се оценява дали съответната администрация има затруднения и в каква степен. Разписани са и условията и стъпките за откриване на процедура за финансово оздравя­ване.
С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат и промени в други закони с цел тяхното синхронизиране съобразно принципите, правилата и терминологията, заложени в ЗПФ.
Друг сериозен проблем, стоящ особено остро пред малките общини, е свързан с недостига на кадри в определени области. Това се отнася както за специалисти в сферата на строителството и благоустройството – архитекти и строителни инженери, така и за кадри с компетентности в разработването и управлението на европейски проекти. Ниското заплащане е основна причина за липсата на интерес към работа в общинските администрации. Недостигът на подготвени специалисти в областта на европроектите в малките общини е сред основните причини за ниската усвояемост на европейски средства. Друга причина е отсъствието на достатъчно финансов ресурс за съфинансиране на вече спечелени европроекти.
Помощ за малките общини е приетото в ЗУТ удължаване на срока за изработване на общите устройствени планове до 2019 г., направено по предложение на нашата комисия.

 

- Натрупаха ли достатъчно опит местните администрации, за да печелят и да осъществяват проекти по европейските програми?
- Голямата част от тях да, като, разбира се, отчитаме и проблемите в тази насока, посочени по-горе.
В комисията работим активно с редица министерства за осигуряване на средства по оперативните програми през новия програмен период.
Най-големият финансов ресурс е по новата програма „Околна среда 2014 – 2020“, като 402,6 млн. лв. от този бюджет отиват във водния сектор за реализацията на т.нар. ранни проекти – на Пловдив, Асеновград, Добрич и Плевен, за изграждане на ВиК инфраструктура. Обявена е и процедурата за т.нар. фазирани проекти за ВиК инфраструктура в 8 общини – Банско, Видин, Враца, кк Златни пясъци (Варна), Раднево, Тервел, Шумен и Ямбол. Бюджетът е в размер на 234 млн. лв.
В сектор „Води“ ще отидат още 121,5 млн. лв. Средствата ще се предоставят на 5 общини, като ще се финансира и Столичната община, за да разработи регионалното си прединвестиционно проучване.

 

- Какво трябва да се направи, за да се избегне дисбалансът в растежа на районите в стра­ната?

- За мен на първо място стои провеждането на политиката на МРРБ, насочена към балансирано и устойчиво развитие на регионите. Тя е свързана с преодоляване на териториални диспропорции както между отделните райони, така и вътре в самите тях. Трябва да се стимулира използването на местния потенциал във всяка област. Наред с това съществуват няколко общи приоритета за всички райони. Те са и европейски и са свързани с постигането на енергийно ефективна икономика, приобщаващ растеж, намаляване на безработицата, ограничаване на негативните климатични явления и парниковите газове до 20% до 2020 г., повишаване използването на възобновяеми енергийни източници.
Стремим се към развитието на опорните градски центрове. Те ще имат своето притегателно въздействие върху прилежащите територии. В тях ще бъдат насочвани дейности както към подобряване на съществуващата базисна инфраструктура, така и към създаването на модерни системи за интегриран градски транспорт. Същевременно ще работим и за подобряване на екологичната инфраструктура, и за привличане на инвестиционен капитал в обособени индустриални зони. Подобна политика е не само обвързана с конкретни институционални и финансови, но и със законодателни мерки. Сега имаме нормативна база, която урежда развитието на регионите. Но тя все още не го прави по най-добрия начин. Стремим се да не работим на парче. Приехме промяна в ЗРР. Новото в него засяга именно темата с преодоляването на сериозния регионален дисбаланс и подпомагането на изостаналите региони. Друг важен документ, който се разработва и обсъжда сега, е Инвестиционната програма за целенасочено интегрирано развитие на изоставащите райони в България – Северозападна България, Родопи, Странджа и други погранични, планински и полупланински слаборазвити райони. Според мен приемането му и най-вече реалното изпълнение на целите и политиките, заложени в него, ще окаже най-сериозно въздействие върху цялостния растеж на тези региони и превъзмогване на получилия се дисбаланс.
Търси се преодоляване на разликите и в развитието на инфраструктурата на регионите в България. След завършването на АМ „Тракия“ и усиленото изграждане на АМ „Струма“ и АМ „Марица“ е време да се обърне внимание на строителството на нови магистрални участъци на АМ „Хемус“, което ще позволи да се подобри транспортът в Северна България и да се привлекат нови инвестиции. В тази посока МРРБ вече избра изпълнителите на участъка от Ябланица до пътния възел между Ловеч и Плевен. Търси се финансиране и за останалите участъци на „Хемус“, както и за други значими инфраструктурни проекти, като скоростния път от Русе до Велико Търново, тунела под Шипка и др.

 

- Споменахте Стратегията за развитие на Северозапада, Родопите, Странджа – Сакар и други слаборазвити райони. Разкажете ни повече за нея.

- Документът е разработен въз основа на програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г. и по-конкретно по приоритет 13.1 „Преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната – целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични, планински, полупланински и слаборазвити райони“. Поставената цел е „Повишаване на заетостта на населението и привличане на инвестиции в икономически изоставащите райони в страната“. Очаква се чрез програмата да се подкрепи икономическото развитие на тези региони за постигане на растеж и откриване на работни места. Тя изразява политическата воля на кабинета за преодоляване на установената тенденция за слабото икономическо развитие и повишаване на безработицата в тези места. С целенасочената намеса на държавата се търси решение за превъзмогване на ключови проблеми, като негативните демографски процеси, силната вътрешна и външна миграция, липсата на работни места и ниските доходи, ограничения достъп и ниското качество на предлаганите публични услуги. Специфична особеност са големите вътрешнорегионални различия в степента на социално-икономическото развитие и значителното изоставане от средните показатели за регионите в ЕС. В МРРБ започна провеждането на поредица от срещи с областни управители и кметове на общини за обсъждане на конкретни проектни предложения, включени в целенасочената инвестиционна програма. Тя е първи опит през последните 25 години за толкова всеобхватни мерки в подкрепа на изоставащите и слаборазвитите райони, за привличане на инвестиции, повишаване заетостта на населението и намаляване на вътрешнорегионалните различия. Програмата е плод на огромни усилия от страна на централната и местните власти. Предмет на настоящите обсъждания са само проектите, включени в инвестиционната й част. Те са подбрани на базата на стратегическите цели и приоритети на всеки от районите за целенасочено въздействие и се очаква да имат най-голямо влияние за решаване на основните проблеми на местно, областно и регионално ниво, като заетост, социални услуги, развитие на специфични за района сфери на икономиката. От ключово значение за преценката за финансиране ще бъде степента на готовност на проектите.

 

- Как протича взаимодействието Ви с КСБ? На първата Ви среща от ръководството на Камарата предоставиха трите законопроекта, изготвени от браншовата организация – Закона за устройство на територията и регионалното развитие, Закона за строителството и Закона за градоустройството. Кога те ще попаднат в дневния ред на комисията?

- Както казах и миналата година, това е един много важен и комплексен въпрос. С новоприетите поправки в ЗУТ се изчисти голяма част от проблемите. Продължават дебатите и на експертно ниво, дали законът да се раздели на три части, или независимо от големия обем да остане като един общ закон. В тази насока, както знаете, няма единно мнение на отделните гилдии, а в някои случаи дори се стига до желание на някои от тях да се приемат откровено лобистки текстове. Тук е от значение и мнението на съдебната власт, която вече е натрупала достатъчно съдебна практика при прилагането на досегашния общ закон и е възможно да има проблеми при създаване на практика при разделяне на закона.
Както споменах, в новоприетия от парламента ЗОП бяха включени предложенията на КСБ по отношение на електронните търгове и тръжните документи.

 

- Предстои ли Ви скоро и друга подобна среща?
- При разглеждането на промените в ЗУТ организирахме няколко работни срещи с представители на легитимните организации в областта на строителството и архитектурата.
Ще продължим контактите си с всички браншови организации и експерти в областта на регионалното развитие, строителството и местното самоуправление, за да можем да предложим най-точните текстове в законите, които да съответстват на реалните условия за прилагането им в практиката.
Очакваме и традиционната годишна кръгла маса на КСБ „Модернизация на обществените поръчки“, на която заедно с институциите и бранша ще обсъдим новия ЗОП.

 

Свилена Гражданска, 18.02.2016