Лиляна Павлова: Трябва да представим ново териториално разпределение

lilipavlova_76812735.jpg

Броят на общините няма да се променя, те няма да се закриват или заличават. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова във връзка с необходимостта в бъдеще да бъде преразгледано териториалното деление на страната в съответствие с европейските изисквания след програмния период 2014-2020 година, от следващия, който започва от 2021 г.

„По европейски регламент, валиден от 2003 година, когато  избираме определени територии, които да получават включително европейски субсидии или когато трябва да сравняваме например области,  градове, общини и цели държави, те се сравняват по брой население, териториален или друг обхват. Именно за тези цели има създадени три нива съгласно регламента – ниво 1, ниво 2 и ниво 3. България като държава попада в ниво едно. Ниво 2 по т.нар. NUTS-2, по европейската статистика на регионите, са шест района за планиране – Северозападен, Северен централен, Южен централен, Югозападен, Североизточен, Югоизточен.“, каза министър Павлова.

След последното преброяване и данните от края на 2015 година за броя население и  други показатели, които се измерват, у нас има райони, които попадат в ниво 2 – шестте района за планиране, промяна и региони, които вече не отговарят на определени изисквания, както и в ниво 3, което е приравнено на 28-те области. Те не отговарят на критериите за статистическите цели на ЕС.

Северозападна България е един от районите за планиране, който  вече не отговаря на изискването за 800 хиляди души, живеещи на цялата му територия. В него живеят под 800 хиляди души и затова той не може да бъде отделен самостоятелен район за планиране. Район, който върви в тази посока е Северен централен, където към края на 2015 година населението е около 810 хиляди души.

Столицата е близо до европейските по икономическо развитие

София-град е район с нарастващо население. Като самостоятелен район вече отговаря на средноевропейските и е наравно с всички европейски столици по икономическо развитие и население. От тази гледна точка ще се отдели като самостоятелен регион, защото има над 75% от БВП, както е във всички средноевропейски държави. Именно по тези причини регионите ще трябва да се преразгледат, като София със сигурност остава самостоятелен регион за планиране, и остава да се види останалите как да бъдат групирани, така че да отговарят на изискването за 800 хиляди души, подчерта Павлова.

„Изискването на ниво области, като сме приравнили ниво 3 на ниво 28 области, е за минимум 150 хиляди души на територията на една област, за да се счита според европейските регламенти и изисквания като област, която може да получава целево финансиране.“, каза още министърът. Една трета от областите у нас са с под 150 хиляди души, като това са Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Кюстендил, Перник, Разград, Силистра, Смолян.

„Към 2020 г., за да можем да предоставяме целево финансиране от новите европейски фондове, ще има две възможности. Вариант е да окрупним 28-те области и да станат 20 или 16 в зависимост от  решението, което се вземе. В стратегията за децентрализацията  е разгледан вариант да се запазят всички 28 области, но за целите на европейската статистика да не се водят ниво три, а бъдещите райони за планиране да се определят като второ ниво на местно самоуправление, като за тях да се определят например губернатори, а самите области да запазят своя статут и брой и да са подразделение на големия район за планиране.“, каза още министър Павлова и допълни: „Много възможности предоставя регламента, както и регионалната политика, но това е дебат, предстоящ през следващите няколко години, за да се избере най-добрият модел, подчерта регионалният министър. Целта е, определяйки една територия, да имаме целенасочена политика за инвестиции, инфраструктура.“