Главният архитект на София Здравко Здравков пред "Капитал"

ZdrZdravkov.jpg

Докъде стигна проверката на планираните за застрояване парцели в "Младост" и какво показа?

Ние проучваме първо издадените разрешения за строеж от района, които обхващат доста голям обем от инфраструктурни обекти - има и детски заведения, както и частни домове. Проучваме случаите, в които се засягат терени, които попадат в междублокови пространства. Но искам да кажа ясно, че тези строежи се извършват на база влязъл в сила Подробен устройствен план, който е одобрен 2009 г. с решение на Столичния общински съвет. И тези планове са преминали през две обществени обсъждания, които са били изключително тежки и са взели под внимание жалбите на собствениците. Тоест спазена е цялата законова процедура. Така че ние имаме един действащ план и трябва много деликатно да подхождаме, защото цялото възстановяване на земя в комплексите, проведено през 90-те години, доведе до всички тези проблеми с наличието на частна собственост в междублоковите пространства. Така че едно градоустройство на кварталите, което е правено 70-те и 80-те години на миналия век, трябваше да се съобрази с частната собственост и голям процент от имотите, които попадат в междублоковите пространства, са предвидени за озеленяване и предстои отчуждаването им. Така че разглеждаме индивидуално случаите, които попадат в междублоковите пространства, за да видим какви действия могат да се предприемат като разговори със собствениците на тези терени.

София има ли проблем с презастрояването на жилищните квартали?
Проблемите са два. Единият е в застроените територии, които са изградени вече като жилищни комплекси - това са "Левски", "Младост", "Обеля", "Мусагеница", където има възстановена собственост. Там има изключително тежки проблеми с възстановяването на собствеността. Там проблемите седят не по отношение на изградената инфраструктура, а по-скоро по отношение на терените, които са възстановени и са с предвидено в тях застрояване. Другият тежък проблем са терените в новите южни територии - "Манастирски ливади", "Кръстова вада", където пък наличието на частна инициатива не е обезпечено с инженерна инфраструктура и улична мрежа. По вторите територии подготвяме промени към Закона за устройство и застрояване на Столичната община. Подготвил съм и указания към районните архитекти, така че разрешения за строеж да се издават чак след изграждане на инженерна инфраструктура и прилежаща улица.

А в момента не е така?
В момента доста от сградите нямат изградени улици към тях и това е проблемът с тези територии.

Могат ли квартали като "Младост" или "Лозенец" да издържат още строителство?
Така или иначе, плановете имат някаква стабилност. Понеже чух думичките "лош план". Дали е добър или лош - това е чиста целесъобразност. В Закона за устройство на територията има термин "действащ устройствен план". И когато тези ПУП-ове са влезли в сила, единственият начин да бъдат променени е чрез последващо изменение. Трябва да си даваме ясна сметка в цялото това говорене, че зад всички тези имоти седят собственици, които също имат своите инвестиционни инициативи. И както се даде гласност на протестиращите от междублоковите пространства, в момента има протести и на собственици на имоти, които са ги закупили с влезли в сила подробни устройствени планове, с визи за проектиране и в момента ние като администрация им казваме "в този район няма да може да се строи, защото е квартална градина".

Тоест ние трябва да намерим формата и баланса и сме поставени в една изключително деликатна ситуация, която нито госпожа Фандъкова, нито аз сме провокирали. Защото целият процес на възстановяване на земя в комплексите не отчете придадената стойност на тези имоти. Един такъв имот - бивша земеделска територия, в един момент се възстановява в една урбанизирана територия с изградени ток, вода, канал, газ, прилежащи улици, инженерна мрежа. Собствениците си ги възстановиха в реални граници, повечето от тях извършиха застрояване, реализираха строителство, а където не е реализирано, според действащите планове има възможност за застрояване. Това създаде големите напрежения и всички те са една тиктакаща бомба.

Когато се зададе един въпрос от типа искате ли да ви се строи в квартала, нормалният отговор е да си кажете "не". Но не е толкова прост отговорът. Един път планът е редуцирал застрояването - не е дал във всеки частен имот възможност да се строи. Но срокът за отчуждаване е 15-годишен. Даваме си сметка, че тези пари трябва да дойдат от данъкоплатците, за да купят тези терени. И когато ни представят една сметка за един такъв терен от милиони, трябва да си даваме сметка, че бюджетът на СО е изключително ограничен.

Има ли общината изчисления колко би струвало отчуждаването, предвидено в ПУП-овете?
В момента изготвяме, но сумите са огромни. По възложение на госпожа Фандъкова правим един анализ какво би струвало едно такова нещо. Защото започна да се спекулира и с думичката "мораториум". Но какво значи "мораториум"? Значи в утрешния ден да не ви направят нито улица, нито детска градина, нито детска площадка, да не се направи училище. Това ли се иска? Мораториумът в "Дружба" до какво доведе за осем години, след като спря строителството? Така че смятам, че разумният изход е да се подхожда индивидуално към всеки един от терените да се търси решение, а не да се блокира цялата територия.

Чия е отговорността за състоянието със застрояването, в което сме в момента?
Законът за собствеността и ползване на земеделските земи даваше възможност да се възстановява земя в комплексите и общината изключително последователно се е борила против. С този закон и с решения, които възстановяват собственост в междублокови пространства, и с решения на съда, се стига до нанасянето на тези имоти в кадастралната карта. Ако погледнете парк "Въртопо", ще видите в сиво всичките частни имоти в него. Нали си представяте какъв огромен финансов ресурс трябва да се извади от страна на общината, за да се вземат тези терени. Нашият ангажимент е правенето на планове, но следващата политика е по отношение на отчуждаването на тези имоти.

Има ли несъвършенства в ЗУТ или в друго законодателство, които в момента пречат на градоустройството на София?
Предлагаме промени в ЗУТ в няколко направления. Например по отношение урегулиране на оградите в терените. Но да се върна на темата за междублоковите пространства. С предложенията, които внесохме в МРРБ за промени в Закона за устройство и застрояване на Столичната община, предлагаме за София да се създаде специфичен механизъм за определяне на разстоянията в междублоковите пространства. Това няма да има обратен ефект към старите планове. Предложението е за увеличаване на разстоянията в новите планове. Тоест тепърва, ако се правят планове да предвидим по-големи разстояния между сградите.

Какво предлагате като промяна в обществените обсъждания?
Обхватът ще бъде разширен, т.е. ще бъде по-голям предметът на задачите, които ще се подлагат на обществени обсъждания. И второ, начинът на самите обществени обсъждания да става по-ясен, в извънработно време, по начина на обявяване, чрез регистриране на НПО-тата, инициативните комитети и гражданските групи на сайта на направлението, чрез анкетни карти, обратната връзка посредством комуникацията с имейли. Целта е да подобрим целия процес.

Отстрани е очевидно, че връзката между хората и администрацията е скъсана.
Как да е скъсана, като са направени две обществени обсъждания, специално на ПУП-а в "Младост"? В "Дружба" се проведоха четири обществени обсъждания. В поредицата от обществени обсъждания в плана в "Дружба" се намали застрояването с пъти. Резервираха се огромни територии за озеленяване, които на общината й се вменява задължение.
В момента има една инвестиционна вълна, която отива нагоре. И ако успеем да убедим хората, че архитект и строител не са мръсни думи, това ще е много важно.

Кога Столичната община ще премине към 3D моделиране или макети - нещо, което е по-разбираемо за хората, вместо сканираните хартиени ПУП-ове, както е в момента?
Не е само Столичната община, наредбата за представяне на обема и съдържанието е единна за цяла България. Така че нямаме специфични правила по отношение представянето на ПУП-овете в СО. Това, което сме предприели като действия, е изготвянето на обемно-устройствени проучвания, които да дадат яснота по отношение на визията на бул. "Тодор Александров". И възложих цялостно обемно-устройствено проучване от бул. "Христо Ботев" до бул. "Константин Величков", което да се гледа от СОС по отношение на цялостната визия на "Тодор Александров".

Ще подобрите ли регистъра, в който се качват разрешителните за строеж, който в момента не е пълен?
Всяко разрешение за строеж в момента, в който влезе в сила, автоматично се качва. Но аз подготвям нещо, което е по-мащабно. То ще заработи октомври - унифициране на всички индивидуални административни актове във всички райони. Възложих създаването на един софтуер, в който да се попълва на база формуляр и след като се попълни и подготви, да отива в географската информационна система, т.е. да влиза в базата данни на ГИС. И да може, когато от район "Връбница" попълват разрешението за строеж, с идентификатора си то да се обвързва с конкретен имот, за да можем ние да проверяваме всички индивидуални актове.

София ще расте, но ще се сгъстява ли, или например ще се разширява на север?
Всяка политика на разширяване води до много повече проблеми, отколкото е инвестирането в компактния град. Така ставате енергийно зависими в момента, в който си вземете имот в територия, която е без изградено градско обслужване, от личния си автомобил. За това трябва развитието на града да става на база неусвоените територии.