Накъде отива Европа: глобализъм срещу популизъм

На 25 април в София се състоя международната конференция на тема „Накъде отива Европа: глобализъм срещу популизъм”. Събитието се провежда под патронажа на Симеон Сакскобургготски. В нея взеха участие служебния премиер на България Огнян Герджиков, вицепрезидентът Илияна Йотова, бившите президенти Петър Стоянов и Росен Плевнелиев, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, Ален Тереноар, президент на Международния паневропейски съюз, Джефри ван Орден, член на европарламента, Сергей Станишев, президент на ПЕС, представители на дипломацията и неправителствения сектор, представители на АБГР, ИМРР, Гражданско сдружение ЕВЕТ и др.

„Първата голяма европейска поука е мирът, неговото опазване, да няма повече история, писана с кръв и изтребление, за да имаме ваканции, научни изследвания и мечти, да възпитаваме децата си в оптимизъм, да градим патриотизъм със зачитане на общото, защото това е привилегията да живеем в обединена Европа.“, заяви на откриването на  служебният министър-председател на България Огнян Герджиков. Той припомни, че проф. Шишманов е говорил на Учредителния паневропейски конгрес, че за първи път там е звучала българска реч и българските представители минават с книжката си за участие във форума европейските граници. „Ето как мечтателите за европейски съединени щати са набелязали днешния европейски дневен ред“, продължи той и изброи темите, които са актуални и днес. Шансът отива при този, който е готов за него – нашата Европа днес и нашата България днес са различни отпреди години, страната ни се развива, икономиката прогресира, доходите вървят нагоре, демократичният ни ред е факт. Днес сме партньори на масата, на която вземаме общи решения, продължи той. За много страни по света ние днес сме мечта – заради демокрацията, общите стандарти, заради партньорството ни в сферата на общия пазар, законността, сигурността, образованието и др.

В писменото си приветствие до участниците в конференцията президентът Румен Радев посочи, че ЕС е изправен пред нови и сериозни предизвикателства, които го поставят пред изпитания и водят до нарастване на антиевропейските настроения. Едно от тях е противопоставянето „глобализъм-суверенизъм”. Сега, след 10 години България в ЕС, е дошъл моментът за откровен разговор каква да бъде следващата страница в летописа на Европа и този дебат тепърва започва, подчертава президентът. Нека в навечерието на българското председателство на Съвета на Европа ясно да прозвучи категоричната българска позиция в подкрепа на основополагащите ценности на ЕС- единство и солидарност. Трудностите пред европейското семейство не бива да ни плашат и разколебават, призова държавният глава. И в заключение добави: убеден съм, че обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена- от нас зависи това. Като завършва с думите на Жан Моне: „Европа ще бъде изкована в кризи и ще представлява сумата от решенията във връзка с тези кризи”.

Форумът откри президентът на ПанЕвропа България Гергана Паси. Обявяваме учредяването на награда на ПанЕвропа за европейски принос, която ще бъде обявена днес вечерта на концерта, съобщи тя. Втората голяма тема днес е смяна на нашето паневропейско лого, което скоро ще бъде променено, добави Паси.

Приветствие поднесе и ръководителят на Председателството на ЕК в София Огнян Златев. За нас е знаково да подкрепим това събитие в столицата, посветена на редица годишнини, важен е сигналът, който излъчваме за европейското бъдеще на България, смята той.

Темата днес е как продължаваме ЕС, само 13% са песимистите за общото европейско бъдеще у нас, но популистите имат влияние сред най- застрашените граждани, заяви в своето обръщение на конференцията вицепрезидентът Илияна Йотова. И продължи: тези проблеми носят тежко клеймо- преустановените отношения между гражданите и европейските институции. Това е болест ,която всеки разбира, но проблемите не се решават. Ще имаме своите ангажименти и своите решения. Но нашите политики ще се водят от това- Европа не е даденост, трябва да върнем ценностите на Европа, както и конкретните решения за преодоляване на общите рискове, където свое място и активност има и България.Европа трябва да има свой отбранителен съюз, а кохезионната политика да изравнява различията. Всичко това можем да направим само заедно, заключи вицепрезидентът.

 Младите едва ли знаят какво е да няма война в Европа- това е нещо неоценимо, но го приемаме като даденост, заяви в приветствието си и бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Трябва всички да допринасяме да се утвърди този проект и тази действителност, добави той. И даде за пример дейността и жеста на своя роднина Карл фон Хабсбург, днес президент на Паневропейското движение в Австрия, също участник в конференцията, който е подкрепял винаги България. Мечтата беше България да влезе в ЕС, сега, може би, липсва национална кауза. Ще предложа една- да сме полезни в този съюз, в този проект и да се променим, благодарение на посланията от Брюксел.И да се модернизираме, за да сме в унисон с тази континентална идея. Въпросът не е в скоростта, а да се постигне тази цел.

Съдбата на Европа е да бъде обединена – нито една европейска нация не може да претендира да има самостоятелна история, каза в обръщението си към участниците бившият президент Петър Стоянов. И цитира Тойнби, според когото дори Англия не може да претендира за самостоятелна история. Идеята за ЕС е идея за коалиция на коалициите, което дава възможност за общ европейски пазар и за споделяне на общи европейски ценности, подчерта Петър Стоянов.„Аз съм изненадан от лошото разбиране на принципите на демокрацията в моята страна, в страните от Източна Европа, а дори и в Западна Европа. Мнозинствата понякога грешат, а това трябва да ни кара да усъвършенстваме демокрацията“.

„Европа днес има нужда от лидери, които да задават посоката, смята бившият президент. Една страна, която е с голяма история на Балканите и нейната столица днес празнуват Паневропейския съюз“, заяви в своето приветствие до България и Ален Тереноар, президент на Международния паневропейски съюз. Днес трябва да убедим европейските граждани, че има спасение за нашите нации и това е укрепването на нашата независима Европа, тя е шанс за нов ренесанс- със спасение от ислямския тероризъм , от наплива на мигрантите, от хуманитарните кризи, идващи от Африка, от манипулациите, които идват от Америка , зад океана , от Брекзит. Но нашата съдба е да бъдем заедно, независимо че някои, които се обръщат към национализма рискуват разумните решения.Не трябва да се поддаваме на новите предизвикателства, Европа трябва да изиграе своята роля и да предпази своите граждани от новите глобални предизвикателства. Не трябва нито една европейска страна да бъде оставена сама, смята Тереноар. Имаме ценни и практични политики като ЕС, които биха могли да бъдат изпълнявани напред, с присъединяване на нови страни. Ясно е, че ЕС трябва да даде истински суверенитет на страните в определени области и защитната политика става нещо важно. Това не значи да излизаме от НАТО, но трябва да имаме собствен капацитет, за да защитим границите и да овладеем мигрантския поток.

Ако Европа не научи своите уроци, ще последваме съдбата на Римо-германската империя, добави той. Бури идват занапред, но е време да надигнем главите си и да посрещнем предизвикателствата заедно.

Екип на ЕВЕТ